Нарисувай ми пак тишина
Нарисувай ми пак тишина
На Теб
Сравних любовта с тишината,
тази, която тихо прегръща.
Сравних любовта със жената,
която в съня ми се връща.
Днес съм изпълнен със вяра,
че както преди си щастлива,
че за теб съм и принца, и звяра,
без любовта ми нежна и дива.
Сравних те с вятър в нощта,
видях в теб всички съзвездия.
Нарисувай ми пак тишина,
нарисувай любовна импресия!
Днес те прегръщам със мисли,
дарявам целувка с мечти,
наум докосвам те с пръсти,
видя ли, до теб съм, почти…
Очите сравних със звезди,
кафяви със златни отблясъци.
Всеки поглед оставя следи –
перли в белите пясъци.
Днес чувствам те толкова близка,
сякаш само за теб съм роден.
Ще можеш ли, ако поискам,
да бъдеш щастлива без мен?!
05.06.2017 г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
