Нарисувай ми пак тишина
Нарисувай ми пак тишина
На Теб
Сравних любовта с тишината,
тази, която тихо прегръща.
Сравних любовта със жената,
която в съня ми се връща.
Днес съм изпълнен със вяра,
че както преди си щастлива,
че за теб съм и принца, и звяра,
без любовта ми нежна и дива.
Сравних те с вятър в нощта,
видях в теб всички съзвездия.
Нарисувай ми пак тишина,
нарисувай любовна импресия!
Днес те прегръщам със мисли,
дарявам целувка с мечти,
наум докосвам те с пръсти,
видя ли, до теб съм, почти…
Очите сравних със звезди,
кафяви със златни отблясъци.
Всеки поглед оставя следи –
перли в белите пясъци.
Днес чувствам те толкова близка,
сякаш само за теб съм роден.
Ще можеш ли, ако поискам,
да бъдеш щастлива без мен?!
05.06.2017 г. Велин
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велин Все права защищены
