Чух, че можеш да рисуваш светове,
че четката и моливът пред теб се кланят.
Казват имаш дарба, но кажи ми ти,
можеш ли, можеш ли, питам те, кажи!
Искам едно едничко сърчице да драснеш,
моето суровият каучук го затри.
От толкова графит в гърдите болка рита,
не разбират, а рисуват, проклетите творци.
Те не галят, а те късат,
като гладни вълци овча кожа.
Нарисувай ми сърце, момиче,
аз ще ти го върна биещо за теб.
© Иван Ценов Todos los derechos reservados