Sep 24, 2014, 11:39 PM

Нарисувай ми сърце

  Poetry
1.4K 0 0

Чух, че можеш да рисуваш светове,

че четката и моливът пред теб се кланят.

Казват имаш дарба, но кажи ми ти,

можеш ли, можеш ли, питам те, кажи!

 

Искам едно едничко сърчице да драснеш,

моето суровият каучук го затри.

От толкова графит в гърдите болка рита,

не разбират, а рисуват, проклетите творци.

 

Те не галят, а те късат,

като гладни вълци овча кожа.

Нарисувай ми сърце, момиче,

аз ще ти го върна биещо за теб.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Ценов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...