14 oct 2021, 12:42

Нарисувай, моля … 

  Poesía
210 0 2

Прозорецът ми е цветна картина.

с есенен пейзаж, но… жив.

Оранжево и златно преливат

в красив абстрактен мотив.

А в щрихите, едва доловимо,

безплътна оживя есента.

В рокля с цвят на медовина,

с воали от сухи листа.

Невидима четка нахвърли

в картината облаци в сиво.

Дъжд заваля и със сълзи

есента заплака горчиво.

Ръми от небето цяла неделя.

По асфалта се стичат реки.

Ех, нарисувай ми как се смеят

под чадърче две детски очи.

Те виждат само красиви

дните от всички сезони.

Като тях да бъдем щастливи!

Нарисувай щастието, ... моля!

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Винаги има какво да научим от тях. Само да поискаме!
    Благодаря, zelenaradost!
  • "В рокля с цвят на медовина,"!

    "Ех, нарисувай ми как се смеят
    под чадърче две детски очи."!

    "Те виждат само красиви
    дните от всички сезони.
    Като тях да бъдем щастливи!
    Нарисувай щастието, ... моля!"!

    Най-хубавото щастие е невидимо, но децата го виждат и затова са най-щастливите хора на земята
Propuestas
: ??:??