Нарисувай, моля …
414
0
2
Прозорецът ми е цветна картина.
с есенен пейзаж, но… жив.
Оранжево и златно преливат
в красив абстрактен мотив.
А в щрихите, едва доловимо,
безплътна оживя есента.
В рокля с цвят на медовина,
с воали от сухи листа.
Невидима четка нахвърли
в картината облаци в сиво.
Дъжд заваля и със сълзи
есента заплака горчиво.
Ръми от небето цяла неделя.
По асфалта се стичат реки.
Ех, нарисувай ми как се смеят
под чадърче две детски очи.
Те виждат само красиви
дните от всички сезони.
Като тях да бъдем щастливи!
Нарисувай щастието, ... моля!
© Даниела Виткова All rights reserved.
