Художнико, нарисувай любов,
такава буйна като вятъра,
такава страстна като огъня,
такава нежна като цвете.
Художнико, вземи четката,
потопи я в жълтата боя,
после в синята, в червената…
не спирай, топи я във всичките бои,
напий я с цветна магия
и нарисувай слънцето,
с лъчи, напоени с копнеж,
нарисувай морето, удавено в небето
и рибите, и птиците в полет над света,
нарисувай розите с бодлите,
забити в моето сърце,
нарисувай сълзите, в реки изтекли
по калния път, между големите камъни…
Аз цялата съм бяла
и душата ми е изчистена до бяло,
готова съм в платно да се превърна.
Художнико, дръж здраво четката
и рисувай, давам ти платно,
рисувай любов, рисувай страст,
рисувай слънцето и огъня,
рисувай буйните води
и тишината смълчана в утрото,
и вятъра в косите ми,
рисувай и тъгата, и щастието,
рисувай всичко, всичко…
Платното е готово и ще издържи,
на четката, на ръцете ти, на мислите ти.
Художнико, нарисувай любов,
свободна съм, бяла съм, твоя съм.
© Ирена Дочева Todos los derechos reservados