Художнико, нарисувай любов,

такава буйна като вятъра,

такава страстна като огъня,

такава нежна като цвете.

Художнико, вземи четката,

потопи я в жълтата боя,

после в синята, в червената…

не спирай, топи я във всичките бои,

напий я с цветна магия

и нарисувай слънцето,

с лъчи, напоени с копнеж,

нарисувай морето, удавено в небето

и рибите, и птиците в полет над света,

нарисувай розите с бодлите,

забити в моето сърце,

нарисувай сълзите, в реки изтекли

по калния път, между големите камъни…  

Аз цялата съм бяла

и душата ми е изчистена до бяло,

готова съм в платно да се превърна.

Художнико, дръж здраво четката

и рисувай, давам ти платно,

рисувай любов, рисувай страст,

рисувай слънцето и огъня,

рисувай буйните води

и тишината смълчана в утрото,

и вятъра в косите ми,

рисувай и тъгата, и щастието,

рисувай всичко, всичко…

Платното е готово и ще издържи,

на четката, на ръцете ти, на мислите ти.

Художнико, нарисувай любов,

свободна съм, бяла съм, твоя съм.