„Quiero recordar que la vida es un sueño“…
„Искам да си спомням за това, че животът е една мечта“…
Градът се събужда с крилете на птици,
колѝте се движат и хо̀ра мълвят –
ревът на живота е кацнал на жици,
и свежи надежди отдавна не спят.
Мирише на смелост. Земята светлее.
По клони зелени се бият врабци –
въздишам и слушам как старите пеят,
за пълни с надежда и пламенност дни.
Обичам копнежа. Дано си ме чула.
Събличам без думи морала. И теб.
Отричам съня си. Очаква ме було
над огнена кожа – сега съм поет.
Целувам плътта ти. Рисувам и трия.
Платното е бяло – без тяло и грях.
Жадувам светът да е фината шия,
която на белия лист не видях.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados