5 июн. 2018 г., 01:40

Нарисувано

1.1K 5 7

„Quiero recordar que la vida es un sueño“…
„Искам да си спомням за това, че животът е една мечта“…

 
   

                 
Градът се събужда с крилете на птици,
колѝте се движат и хо̀ра мълвят –
ревът на живота е кацнал на жици,
и свежи надежди отдавна не спят.

Мирише на смелост. Земята светлее.
По клони зелени се бият врабци –
въздишам и слушам как старите пеят,
за пълни с надежда и пламенност дни.

Обичам копнежа. Дано си ме чула.
Събличам без думи морала. И теб.
Отричам съня си. Очаква ме було
над огнена кожа – сега съм поет.

Целувам плътта ти. Рисувам и трия.
Платното е бяло – без тяло и грях.
Жадувам светът да е фината шия,
която на белия лист не видях. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...