Jun 5, 2018, 1:40 AM

Нарисувано

1.1K 5 7

„Quiero recordar que la vida es un sueño“…
„Искам да си спомням за това, че животът е една мечта“…

 
   

                 
Градът се събужда с крилете на птици,
колѝте се движат и хо̀ра мълвят –
ревът на живота е кацнал на жици,
и свежи надежди отдавна не спят.

Мирише на смелост. Земята светлее.
По клони зелени се бият врабци –
въздишам и слушам как старите пеят,
за пълни с надежда и пламенност дни.

Обичам копнежа. Дано си ме чула.
Събличам без думи морала. И теб.
Отричам съня си. Очаква ме було
над огнена кожа – сега съм поет.

Целувам плътта ти. Рисувам и трия.
Платното е бяло – без тяло и грях.
Жадувам светът да е фината шия,
която на белия лист не видях. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...