5.06.2018 г., 1:40

Нарисувано

1.1K 5 7

„Quiero recordar que la vida es un sueño“…
„Искам да си спомням за това, че животът е една мечта“…

 
   

                 
Градът се събужда с крилете на птици,
колѝте се движат и хо̀ра мълвят –
ревът на живота е кацнал на жици,
и свежи надежди отдавна не спят.

Мирише на смелост. Земята светлее.
По клони зелени се бият врабци –
въздишам и слушам как старите пеят,
за пълни с надежда и пламенност дни.

Обичам копнежа. Дано си ме чула.
Събличам без думи морала. И теб.
Отричам съня си. Очаква ме було
над огнена кожа – сега съм поет.

Целувам плътта ти. Рисувам и трия.
Платното е бяло – без тяло и грях.
Жадувам светът да е фината шия,
която на белия лист не видях. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...