23 feb 2020, 7:20

Нарисувано

  Poesía » Otra
1.1K 6 20

За първи път от толкова време насам виждам около себе си цвят.

Виждам слънцето, птиците, минувачи, постройки.

Събуждам се оцеляла-от какво точно, не знам. 

Помня само, че беше страшно. Няма начин да ми повярвате. 

 

Помня само, че го усетих много близо до мен. 

Покрай ди Треви ли беше?! (Господи, колко много неща съм забравила!)

Бях със рокля на точки или не, мисля че беше от лен.

Няма значение, всъщност. Това не е важно...

 

Друго исках да кажа, той се яви без лице.

Ще се присмеете- как така без лице?! Нали си се влюбила? 

Ами влюбих се, да. Във очите, в мекото 'р', във косата му, в тъмния тен.

Влюбих се във това, което той ми разказа. И го рисувах. 

 

Искаше, беше и си остана такъв и до днес. 

Всеки ден го допълвах, добавях му цвят, уплътнявах го, ваях.

Той държеше ръката ми, движеше пръстите-търпелив джентълмен. 

Не ми позволи да се събудя, обаче. И започна кошмарът...

 

Рисувахме птиците, кафенетата, парковете, дъжда, прималели от страст.

Оцветявахме голите си тела, оргазмите, съня и милувките.

И като истински влюбени си измислихме истински дом.

Той оформи камината,  а аз пръстите му, впити в плътта ми.

 

Той диктуваше настроенията ни, срещите, дори сезоните покрай нас.

Аз ставах все по-уверена с четката. Ликувах, вълнувах се.

Докато стигнахме до онази, най-важната част. 

Казахме си, че се обичаме и...това нарисувахме. 

 

Но покрай тази наша игра избуя много тъжна любов. 

Избуя като плевел, заплете ни, разболяхме се, съхнехме. 

Аз умирах хиляди пъти. Не знаех ден ли е или нощ.

А той лека полека отпусна захвата около пръстите ми.

 

Изведнъж се събудих сама, стресна ме външният шум.

На минувачи,  трамваи, стресна ме светлината на слънцето.

Опипах като слепец покрай себе си-сърцето ми, четките, нямаше ги отвън. 

А после не помня. Може би съм се оставила да измръзна...

            ***

Сбогом моя безплътна, нелогична, кошмарна любов!

Аз намерих сърцето си, време е да си тръгнеш. 

Знам, че някъде дишаш, смееш се и си пълен с живот. 

Само, моля те,  където и да си, спри да рисуваш...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усетила си ме. Благодаря ти 🌼
  • Помечтах си - да рисуваме с устни върху телата... И да - изтрезняването е болезнено, но пък намираме себе си...
  • Всяка....хм, драма, така да се каже, започва с нещо невинно.
    А иначе, организацията я намирам доста слаба, но то е от силната емоция
    Хубава нощ от мен, Марко!
  • Според мен, най-голямото богатство в твоето творчество е нестандартното.
    Интересна организация на стиха.
    Интересна идея,сякаш леко , невинно подхваната в началото
    а накрая се превръща в ...
    "Аз намерих сърцето си, време е да си тръгнеш..."
    Много силно ! Поздрави за творбата !
  • Ами, ленът не понася много, много принтовете. Не, че не може, но се приема като изчистен и семпъл стил на обличане

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...