Иринакис (Ирина Колева)
87 4386
23 февр. 2020 г., 07:20

Нарисувано 

  Поэзия » Другая
758 6 20

За първи път от толкова време насам виждам около себе си цвят.

Виждам слънцето, птиците, минувачи, постройки.

Събуждам се оцеляла-от какво точно, не знам. 

Помня само, че беше страшно. Няма начин да ми повярвате. 

 

Помня само, че го усетих много близо до мен. 

Покрай ди Треви ли беше?! (Господи, колко много неща съм забравила!)

Бях със рокля на точки или не, мисля че беше от лен.

Няма значение, всъщност. Това не е важно...

 

Друго исках да кажа, той се яви без лице.

Ще се присмеете- как така без лице?! Нали си се влюбила? 

Ами влюбих се, да. Във очите, в мекото 'р', във косата му, в тъмния тен.

Влюбих се във това, което той ми разказа. И го рисувах. 

 

Искаше, беше и си остана такъв и до днес. 

Всеки ден го допълвах, добавях му цвят, уплътнявах го, ваях.

Той държеше ръката ми, движеше пръстите-търпелив джентълмен. 

Не ми позволи да се събудя, обаче. И започна кошмарът...

 

Рисувахме птиците, кафенетата, парковете, дъжда, прималели от страст.

Оцветявахме голите си тела, оргазмите, съня и милувките.

И като истински влюбени си измислихме истински дом.

Той оформи камината,  а аз пръстите му, впити в плътта ми.

 

Той диктуваше настроенията ни, срещите, дори сезоните покрай нас.

Аз ставах все по-уверена с четката. Ликувах, вълнувах се.

Докато стигнахме до онази, най-важната част. 

Казахме си, че се обичаме и...това нарисувахме. 

 

Но покрай тази наша игра избуя много тъжна любов. 

Избуя като плевел, заплете ни, разболяхме се, съхнехме. 

Аз умирах хиляди пъти. Не знаех ден ли е или нощ.

А той лека полека отпусна захвата около пръстите ми.

 

Изведнъж се събудих сама, стресна ме външният шум.

На минувачи,  трамваи, стресна ме светлината на слънцето.

Опипах като слепец покрай себе си-сърцето ми, четките, нямаше ги отвън. 

А после не помня. Може би съм се оставила да измръзна...

            ***

Сбогом моя безплътна, нелогична, кошмарна любов!

Аз намерих сърцето си, време е да си тръгнеш. 

Знам, че някъде дишаш, смееш се и си пълен с живот. 

Само, моля те,  където и да си, спри да рисуваш...

 

 

© Ирина Колева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Усетила си ме. Благодаря ти 🌼
  • Помечтах си - да рисуваме с устни върху телата... И да - изтрезняването е болезнено, но пък намираме себе си...
  • Всяка....хм, драма, така да се каже, започва с нещо невинно.
    А иначе, организацията я намирам доста слаба, но то е от силната емоция
    Хубава нощ от мен, Марко!
  • Според мен, най-голямото богатство в твоето творчество е нестандартното.
    Интересна организация на стиха.
    Интересна идея,сякаш леко , невинно подхваната в началото
    а накрая се превръща в ...
    "Аз намерих сърцето си, време е да си тръгнеш..."
    Много силно ! Поздрави за творбата !
  • Ами, ленът не понася много, много принтовете. Не, че не може, но се приема като изчистен и семпъл стил на обличане
  • Само не разбрах,обстоятелството че роклята е от лен ,дали изключва възможността да има и точки!??
  • И на мен, да чуя това, Свет... 🌺
  • Достави ми истинско удоволствие, Иринка... 🌹
  • Като нивеляшка съм, Ирен Центърът ми е неизменно в мен 💖

    Гавраил , Геновева, уж внимавам да гледам ведро, а вдъхновенията ми изневеряват понякога. Благодаря ви!
  • Усетих го като прибой на бушуващо море!
  • "А той лека полека отпусна захвата около пръстите ми"... Много различна и въздействаща поезия, харесаха ми и дългите редове.
  • Рисуваш, или танцуваш или търсиш думите с които да опишеш здравата прегръдка на емоциите. Успяваш , защото вероятно им се отдаваш напълно без да се съпротивляваш. Само помни ти си главния герой в твоята книга, а той който и да е в ролята на поддържаща роля. Може и епизодична. А книгата продължава!
  • Аз доста развълнувана го писах, нещо ми е подействало в повече. Такова си е, изкачване, пропадане. Безкрайно сбогуване.
    И все на вълна истории съм настроена.

    Благодаря ви, Бри, Силви. 🌺
  • Изкачих се по думите- скалисти, някак, но искрени и после сякаш падах към финала. Като пропаст е, но това сбогуване ... може да продължи цял живот. Така го почувствах.
  • Някои за жалост вярват
    Благодаря ти, ти си роза, ти си крем....🤩
  • Чудна е, чудна е. Аз във виртуална любов не вярвам, но в нарисуваната.. ❤️🌹💐
  • И да се превърне в най-големия ти кошмар ли, Юри? Внимавай, много внимавай какво си пожелаваш

    Краси, Дени, хелоу!
    Това е една история за виртуална любов. Първо видях само заглавието, а после, когато се върнах да
    я дочета, тя вече беше готова в главата ми.
    Това е 🎨........
  • Иринче.. Много интересна картина. Хареса му много. 🌹
  • Хубаво е Ирина! Прииска ми се, дори само за един миг да съм учавствал в такава картина!
  • Изповед като една движеща се картина... Красиво!
Предложения
: ??:??