За първи път от толкова време насам виждам около себе си цвят.
Виждам слънцето, птиците, минувачи, постройки.
Събуждам се оцеляла-от какво точно, не знам.
Помня само, че беше страшно. Няма начин да ми повярвате.
Помня само, че го усетих много близо до мен.
Покрай ди Треви ли беше?! (Господи, колко много неща съм забравила!)
Бях със рокля на точки или не, мисля че беше от лен.
Няма значение, всъщност. Това не е важно...
Друго исках да кажа, той се яви без лице.
Ще се присмеете- как така без лице?! Нали си се влюбила?
Ами влюбих се, да. Във очите, в мекото 'р', във косата му, в тъмния тен.
Влюбих се във това, което той ми разказа. И го рисувах. ...