14 abr 2009, 20:53

Наркоман

  Poesía » Otra
673 0 2

Погледът е празен.
Очите - призрачно зловещи.
Треперещо е тялото
в нощите горещи...
Игла някъде на пясъка лежи
сред спомени и изгубени мечти.
Вълните бавно се разбиват
пред погледа обречен...
светлините и луната
загасват пред демона вечен.
Душата мъртва е отдавна...
някъде в заблуда, в черен гроб лежи...
сега наред е тялото красиво
сред мъки да заспи.
А до тогава песен ще се чува...
бавно, тихо ще върви
и тела унило ще танцуват
пред невзрачните очи.
Красотата бавно е отишла
в друг безсмислен свят...
любовта - избягала отдавна
от този мрачен бряг!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Славчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • вярно е написаното, хареса ми
  • много добре е пресъздадено състоянието...Срещаме по улиците много такива просещи пари.Бог да пази децата от този ужас!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...