Наркоман
Погледът е празен.
Очите - призрачно зловещи.
Треперещо е тялото
в нощите горещи...
Игла някъде на пясъка лежи
сред спомени и изгубени мечти.
Вълните бавно се разбиват
пред погледа обречен...
светлините и луната
загасват пред демона вечен.
Душата мъртва е отдавна...
някъде в заблуда, в черен гроб лежи...
сега наред е тялото красиво
сред мъки да заспи.
А до тогава песен ще се чува...
бавно, тихо ще върви
и тела унило ще танцуват
пред невзрачните очи.
Красотата бавно е отишла
в друг безсмислен свят...
любовта - избягала отдавна
от този мрачен бряг!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Славчева Всички права запазени
