24 feb 2021, 5:36

Народ без адрес

  Poesía
608 0 0

Какво ти дадоха, мой беден народе?

Ден подир ден на едно място крачиш,  

робството твое, рай за всеки идиот е,

живота си сив зад себе си влачещ.

 

Нима можеш да отгледаш мислещ човек,

когато твоят избор е вече направен,  

когато нищо тук не зависи от теб

и ти си за всеки отдавна забравен

 

Опомни се и действай, дори още днес

преди утре твърде късно да мръкнеш

и скитайки нейде народ без адрес,

неможещ времето в теб да обърнеш.

 

Спомни си за славните свои деди,

премного от тях за теб кръвта си проляха,

вдигни се и скок лъвски пак направи

върни си ума, гордостта, религията свята!

 

А къде днес са твоите скъпи чада?

За чия кауза се борят и служат тъй вярно?

Пазят ли езика, вярата и писмеността 

или ден подир ден умираме бавно?

 

22.2.2021

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....