24 feb 2021, 5:36

Народ без адрес

  Poesía
586 0 0

Какво ти дадоха, мой беден народе?

Ден подир ден на едно място крачиш,  

робството твое, рай за всеки идиот е,

живота си сив зад себе си влачещ.

 

Нима можеш да отгледаш мислещ човек,

когато твоят избор е вече направен,  

когато нищо тук не зависи от теб

и ти си за всеки отдавна забравен

 

Опомни се и действай, дори още днес

преди утре твърде късно да мръкнеш

и скитайки нейде народ без адрес,

неможещ времето в теб да обърнеш.

 

Спомни си за славните свои деди,

премного от тях за теб кръвта си проляха,

вдигни се и скок лъвски пак направи

върни си ума, гордостта, религията свята!

 

А къде днес са твоите скъпи чада?

За чия кауза се борят и служат тъй вярно?

Пазят ли езика, вярата и писмеността 

или ден подир ден умираме бавно?

 

22.2.2021

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...