Какво ти дадоха, мой беден народе?
Ден подир ден на едно място крачиш,
робството твое, рай за всеки идиот е,
живота си сив зад себе си влачещ.
Нима можеш да отгледаш мислещ човек,
когато твоят избор е вече направен,
когато нищо тук не зависи от теб
и ти си за всеки отдавна забравен
Опомни се и действай, дори още днес
преди утре твърде късно да мръкнеш
и скитайки нейде народ без адрес,
неможещ времето в теб да обърнеш.
Спомни си за славните свои деди,
премного от тях за теб кръвта си проляха,
вдигни се и скок лъвски пак направи
върни си ума, гордостта, религията свята!
А къде днес са твоите скъпи чада?
За чия кауза се борят и служат тъй вярно?
Пазят ли езика, вярата и писмеността
или ден подир ден умираме бавно?
22.2.2021
© Todos los derechos reservados