22 ago 2021, 22:45  

Народът 2 

  Poesía » Civil
541 0 1

Душа за народа се тревожи,

за онеправданите и нещастните,

на които одират по десет кожи,

но най я боли от безучастните.

 

Овцата водят на заколение,

а тя се усмихва и се радва

и вместо да се бори за спасение -

сама слага глава под брадва.

 

Но, уви, на никой не му дреме

за жертвите, за тяхната мъка,

богатият за себе си още ще вземе

и няма да си наруши рахатлъка!

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • аз вече нямам никакъв покой с твоите стихове - едно се говори, ти друго пишеш; като цяло вече вярвам само на очите се. Но ми харесва твоята будност!
Propuestas
: ??:??