22 ago 2021, 22:45  

Народът 2

  Poesía » Civil
746 0 1

Душа за народа се тревожи,

за онеправданите и нещастните,

на които одират по десет кожи,

но най я боли от безучастните.

 

Овцата водят на заколение,

а тя се усмихва и се радва

и вместо да се бори за спасение -

сама слага глава под брадва.

 

Но, уви, на никой не му дреме

за жертвите, за тяхната мъка,

богатият за себе си още ще вземе

и няма да си наруши рахатлъка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • аз вече нямам никакъв покой с твоите стихове - едно се говори, ти друго пишеш; като цяло вече вярвам само на очите се. Но ми харесва твоята будност!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...