22 ago 2021, 22:45  

Народът 2

  Poesía » Civil
743 0 1

Душа за народа се тревожи,

за онеправданите и нещастните,

на които одират по десет кожи,

но най я боли от безучастните.

 

Овцата водят на заколение,

а тя се усмихва и се радва

и вместо да се бори за спасение -

сама слага глава под брадва.

 

Но, уви, на никой не му дреме

за жертвите, за тяхната мъка,

богатият за себе си още ще вземе

и няма да си наруши рахатлъка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • аз вече нямам никакъв покой с твоите стихове - едно се говори, ти друго пишеш; като цяло вече вярвам само на очите се. Но ми харесва твоята будност!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...