Aug 22, 2021, 10:45 PM  

Народът 2

  Poetry » Civic
739 0 1

Душа за народа се тревожи,

за онеправданите и нещастните,

на които одират по десет кожи,

но най я боли от безучастните.

 

Овцата водят на заколение,

а тя се усмихва и се радва

и вместо да се бори за спасение -

сама слага глава под брадва.

 

Но, уви, на никой не му дреме

за жертвите, за тяхната мъка,

богатият за себе си още ще вземе

и няма да си наруши рахатлъка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

  • аз вече нямам никакъв покой с твоите стихове - едно се говори, ти друго пишеш; като цяло вече вярвам само на очите се. Но ми харесва твоята будност!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...