22.08.2021 г., 22:45  

Народът 2

740 0 1

Душа за народа се тревожи,

за онеправданите и нещастните,

на които одират по десет кожи,

но най я боли от безучастните.

 

Овцата водят на заколение,

а тя се усмихва и се радва

и вместо да се бори за спасение -

сама слага глава под брадва.

 

Но, уви, на никой не му дреме

за жертвите, за тяхната мъка,

богатият за себе си още ще вземе

и няма да си наруши рахатлъка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • аз вече нямам никакъв покой с твоите стихове - едно се говори, ти друго пишеш; като цяло вече вярвам само на очите се. Но ми харесва твоята будност!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...