Народът спи!
Българинът тази зима спи,
нищо не го трогва, вълнува.
Грабят го, той отново търпи,
едва успява той да съществува.
Опустяват села, малки градове,
не стигат за паралелките деца,
затънахме в мизерия и дългове,
но народът пак си блее като овца!
Това ли е раят, за който жадуваме,
докога ще вярваме на измами и лъжи,
дали въобще като народ ще съществуваме,
не мога да мълча, душата ми страда и тъжи!
Всичките родни политици ли ни мамят,
не, разбира се, но твърде много от тях,
държавата е бедна, а те отново я грабят,
но те не смятат всичко това за зло, за грях!
Стресни се, това е държавата твоя,
бори се да ни има въобще като народ,
избери живота или на смъртта покоя,
стресни се, бъди мислещ човек, не скот!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Todos los derechos reservados
