Българинът тази зима спи,
нищо не го трогва, вълнува.
Грабят го, той отново търпи,
едва успява той да съществува.
Опустяват села, малки градове,
не стигат за паралелките деца,
затънахме в мизерия и дългове,
но народът пак си блее като овца!
Това ли е раят, за който жадуваме,
докога ще вярваме на измами и лъжи,
дали въобще като народ ще съществуваме,
не мога да мълча, душата ми страда и тъжи! ...