НАРЪЧНИК ПО ТАБЛА ЗА ШАМПИОНИ

Защото хвърлях цял живот калъч,

а зарчето се шмугна под килима,

и мен ще ме прониже слънчев лъч,

а после вече няма да ме има.

Над таблата ще седне някой друг.

И ще върти след дюшешите дюбеш.

Късмет ли беше моето? Боклук.

Какво е всъщност цял живот да губиш?

Приятели. Роднини. И жени.

Пари, които никой не спечели.

И ни търкаля Бог по цели дни,

а после скрива зарчетата бели.

На табла ядох сто гори пердах.

Къде е?... Победителят го няма.

Какво спечелих? Нищо... И разбрах –

животът ни е болка и измама.

По-кратък от внезапен слънчев лъч,

след който следват векове от зима.

Раздрусвам зара. Хвърлям. Пак калъч.

Но колко майсторлък в калъча има!