28 mar 2007, 12:25

НАСАМЕ

  Poesía
1.3K 1 22

От шумните раздели днес съм тиха.

Изпращам и посрещам със мълчание.

Сърцето и душата ми се свиха -

на тъмно, за да нямат осезание.

От кратките любови днес нехая.

От бурни чувства вече и не чувствам.

Безмълвието ражда се от края

на думи, от които ми е пусто.

От много болка днес не се усещам.

От пустото във празно се преливам.

Усмивката ми, всекиго посрещала,

замръзнала е... в себе си я скривам.

Сълзите ми от днес ще бъдат ручей

а болките във него ще заглъхнат.

В живота си от грешките се уча

и с времето сълзите ще пресъхнат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...