Насаме с Луната
Люби ме в стихове. И истински…
Повярвах ти – до дъното душата ми докосна.
В безумството на чувствата, родили сме Луна
и тя сега изгаря моите, твоите устни.
Докосвай ме със виртуозните си пръсти,
които златото от мен изтръгват и разпръскват.
Не ще повярваш, но до дъното ми стигнал си,
четейки всяка буква във душата ми.
Разкъсвай дрехите… аз вече съм готова.
Последната любов по-силна е от лава -
изгаря всички бариери на измислените предразсъдъци
и ги превръща в парченца от жадуваност.
В сърцето си превърнала съм те във Кръст,
пред който ще се молим за пощада.
Потънали в молитва за обичане, ще страдаме,
но с теб ще бъдем насаме с Луната си.
В очите ти възторжени аз вече съм икона,
която си поставил на олтара си.
И ще резбоваме изкуство.
14.11.2008 г.
Весела ЙОСИФОВА
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
