6 may 2014, 12:58

Насаме със себе си № 4

706 0 0

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ №4

Аз цял живот съм бил наивник,
на всички вярвах, от добро.
На Злото бях аз върл противник.
Не вярвах в злато и сребро!

Дълбоко всички уважавах...
Не казвах само: "Добър ден!"
В окопа на Честта заставах,
докато не се справят с мен!

От Славата си се отказвах!
Не съм бил алчен за пари.
Морала си пред всички спазвах...
О, губил съм от туй дори!

Не съм допускал да ми кажат,
че съм досаден егоист.
Щом някъде ми пръст покажат,
не чаках да ми правят "бис"!

Горчилките си премълчавах.
И всичко съм си плащал в брой!
И често жертва на туй ставах!
Не съм бил никога копой!

Но правилно ли съм постъпвал?!
Не  ми се ще  да кажа "Не!"
Макар край мед - пелин съм гълтал,
и прал съм  мръсното пране!

Богатство просто не натрупах,
и днес стотинките броя!
Напразно дните не претупах...
На кръстопът и аз стоях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...