6 may 2014, 12:58

Насаме със себе си № 4 

  Poesía » Odas y poemas
490 0 0

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ №4

Аз цял живот съм бил наивник,
на всички вярвах, от добро.
На Злото бях аз върл противник.
Не вярвах в злато и сребро!

Дълбоко всички уважавах...
Не казвах само: "Добър ден!"
В окопа на Честта заставах,
докато не се справят с мен!

От Славата си се отказвах!
Не съм бил алчен за пари.
Морала си пред всички спазвах...
О, губил съм от туй дори!

Не съм допускал да ми кажат,
че съм досаден егоист.
Щом някъде ми пръст покажат,
не чаках да ми правят "бис"!

Горчилките си премълчавах.
И всичко съм си плащал в брой!
И често жертва на туй ставах!
Не съм бил никога копой!

Но правилно ли съм постъпвал?!
Не  ми се ще  да кажа "Не!"
Макар край мед - пелин съм гълтал,
и прал съм  мръсното пране!

Богатство просто не натрупах,
и днес стотинките броя!
Напразно дните не претупах...
На кръстопът и аз стоях!

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??