6 мая 2014 г., 12:58

Насаме със себе си № 4

703 0 0

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ №4

Аз цял живот съм бил наивник,
на всички вярвах, от добро.
На Злото бях аз върл противник.
Не вярвах в злато и сребро!

Дълбоко всички уважавах...
Не казвах само: "Добър ден!"
В окопа на Честта заставах,
докато не се справят с мен!

От Славата си се отказвах!
Не съм бил алчен за пари.
Морала си пред всички спазвах...
О, губил съм от туй дори!

Не съм допускал да ми кажат,
че съм досаден егоист.
Щом някъде ми пръст покажат,
не чаках да ми правят "бис"!

Горчилките си премълчавах.
И всичко съм си плащал в брой!
И често жертва на туй ставах!
Не съм бил никога копой!

Но правилно ли съм постъпвал?!
Не  ми се ще  да кажа "Не!"
Макар край мед - пелин съм гълтал,
и прал съм  мръсното пране!

Богатство просто не натрупах,
и днес стотинките броя!
Напразно дните не претупах...
На кръстопът и аз стоях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...