6.05.2014 г., 12:58

Насаме със себе си № 4

701 0 0

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ №4

Аз цял живот съм бил наивник,
на всички вярвах, от добро.
На Злото бях аз върл противник.
Не вярвах в злато и сребро!

Дълбоко всички уважавах...
Не казвах само: "Добър ден!"
В окопа на Честта заставах,
докато не се справят с мен!

От Славата си се отказвах!
Не съм бил алчен за пари.
Морала си пред всички спазвах...
О, губил съм от туй дори!

Не съм допускал да ми кажат,
че съм досаден егоист.
Щом някъде ми пръст покажат,
не чаках да ми правят "бис"!

Горчилките си премълчавах.
И всичко съм си плащал в брой!
И често жертва на туй ставах!
Не съм бил никога копой!

Но правилно ли съм постъпвал?!
Не  ми се ще  да кажа "Не!"
Макар край мед - пелин съм гълтал,
и прал съм  мръсното пране!

Богатство просто не натрупах,
и днес стотинките броя!
Напразно дните не претупах...
На кръстопът и аз стоях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...