6.05.2014 г., 12:58

Насаме със себе си № 4

700 0 0

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ №4

Аз цял живот съм бил наивник,
на всички вярвах, от добро.
На Злото бях аз върл противник.
Не вярвах в злато и сребро!

Дълбоко всички уважавах...
Не казвах само: "Добър ден!"
В окопа на Честта заставах,
докато не се справят с мен!

От Славата си се отказвах!
Не съм бил алчен за пари.
Морала си пред всички спазвах...
О, губил съм от туй дори!

Не съм допускал да ми кажат,
че съм досаден егоист.
Щом някъде ми пръст покажат,
не чаках да ми правят "бис"!

Горчилките си премълчавах.
И всичко съм си плащал в брой!
И често жертва на туй ставах!
Не съм бил никога копой!

Но правилно ли съм постъпвал?!
Не  ми се ще  да кажа "Не!"
Макар край мед - пелин съм гълтал,
и прал съм  мръсното пране!

Богатство просто не натрупах,
и днес стотинките броя!
Напразно дните не претупах...
На кръстопът и аз стоях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...