18 oct 2023, 17:10  

Нашата държава

  Poesía
579 1 5

България в сърцето всеки пази,

държавата отдавна се намрази,

дали онази или само тази,

но чувствата се носят на талази.

 

Прогресът като охлюв. Кой го каза?

Лъжите с кражбите като проказа.

Един след друг начело се оказа,

пигмеи управляват и ни смаза

 

държавата, въртяна задгранично,

през кух патриотизъм свръх цинично,

с отбор марионетки тъй типично,

с народ преапатичен, нищо лично.

 

Какво ли вече тука ни остава,

ламя е хищна нашата държава,

но как така излезе, че е наша,

когато управляват ни апаши

 

от родна кръв, но снесени в чужбина,

достойните къде са, май малцина,

такива не достигат парламента,

защото не въртят капели-шменти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

България умира 🇧🇬

БЪЛГАРИЯ УМИРА
... тополите жълтеят като свещи и тихо гаснат в утринния зрак,
и жълтата луна над тях се блещи – един, търкулнат в Нищото, петак,
и охлювът през мокрите дъбрави сребристата си диря очерта,
с дрипливичко сетренце без ръкави възкачва се на хълма есента, ...
553 5 5

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...