26 nov 2015, 21:22

Нашата есен

1.3K 2 15

                         Нашата есен

 

     Старото злато на нашата есен

     дава надежда за топлина,

     аз се загръщам с теб като с песен,

     след лятото дълго, отнело страстта.

 

                    Птиците вече не пеят в гората,

                    есенен дъжд ръси брега,

                    слънцето вече не гали косата ми,

                    вятърът тъжно свири с уста...

 

     Колко са много мечтите ни, помниш ли,

     чакат ли нашето днес и сега,

     колко са дълги без обич и дните ни,

     колко целувки умират в нощта...

 

                    Аз те обичам, но есен затрупа

                    със златни, но мъртви листа любовта,

                    аз те копнея, но бялата зима,

                    ще стопли ли с огън самотни сърца...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сезоните вътре в нас и отвън, са кръговрат незаменим!
    Радвам се, че хареса, Мина! Благодаря!
  • Сезоните вътре и отвън, ни карат да чувстваме и творим!
    Харесах!
  • Рая! Старото злато става все по-ценно с времето, дори е безценно! Сърцата ни са златни и не защото са получавали, а са раздавали и давали обич, огън и красота, и никога не са се щадили! Да, тъжна е есента, есента на нашата обич, макар и красива...
    Благидаря ти, че се отби!
  • Прекрасен стих. Есенна изповед. Въпреги тъгата, есента е красива! Не случайно я наричат златна., златни са и сърцата ни вече - трябва и да ги щадим и да ни благодарят за тях и деца и внуци. Позлатени са и косите ни, че са събирали златни листопади за душите ни. Все още слънце и топлинка сме съхранили в себе си и много любов, разбира се!
  • Ева!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...