Нашата есен
Нашата есен
Старото злато на нашата есен
дава надежда за топлина,
аз се загръщам с теб като с песен,
след лятото дълго, отнело страстта.
Птиците вече не пеят в гората,
есенен дъжд ръси брега,
слънцето вече не гали косата ми,
вятърът тъжно свири с уста...
Колко са много мечтите ни, помниш ли,
чакат ли нашето днес и сега,
колко са дълги без обич и дните ни,
колко целувки умират в нощта...
Аз те обичам, но есен затрупа
със златни, но мъртви листа любовта,
аз те копнея, но бялата зима,
ще стопли ли с огън самотни сърца...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Иванова Всички права запазени
