sani-ti (Таня Иванова)
101 3217
26 нояб. 2015 г., 21:22

Нашата есен 

  Поэзия » Любовная
985 2 15

                         Нашата есен

 

     Старото злато на нашата есен

     дава надежда за топлина,

     аз се загръщам с теб като с песен,

     след лятото дълго, отнело страстта.

 

                    Птиците вече не пеят в гората,

                    есенен дъжд ръси брега,

                    слънцето вече не гали косата ми,

                    вятърът тъжно свири с уста...

 

     Колко са много мечтите ни, помниш ли,

     чакат ли нашето днес и сега,

     колко са дълги без обич и дните ни,

     колко целувки умират в нощта...

 

                    Аз те обичам, но есен затрупа

                    със златни, но мъртви листа любовта,

                    аз те копнея, но бялата зима,

                    ще стопли ли с огън самотни сърца...

 

 

© Таня Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сезоните вътре в нас и отвън, са кръговрат незаменим!
    Радвам се, че хареса, Мина! Благодаря!
  • Сезоните вътре и отвън, ни карат да чувстваме и творим!
    Харесах!
  • Рая! Старото злато става все по-ценно с времето, дори е безценно! Сърцата ни са златни и не защото са получавали, а са раздавали и давали обич, огън и красота, и никога не са се щадили! Да, тъжна е есента, есента на нашата обич, макар и красива...
    Благидаря ти, че се отби!
  • Прекрасен стих. Есенна изповед. Въпреги тъгата, есента е красива! Не случайно я наричат златна., златни са и сърцата ни вече - трябва и да ги щадим и да ни благодарят за тях и деца и внуци. Позлатени са и косите ни, че са събирали златни листопади за душите ни. Все още слънце и топлинка сме съхранили в себе си и много любов, разбира се!
  • Ева!
  • !!!
  • Може така да мисли Емили, аз допълвам, че и тъгата върши същата работа, а оная необяснима мъка, която причинява вечната и святата и е ненадминат виртуоз - творец, ражда шедьоври! Наздраве, за нас!
  • Мдаа, огънят в гората е нашественик и присмехулник, а в камината- тих и загадъчен странник! Многото лица на стихиите... Хм, "лошото време и настроение понякога раждат най-красивата поезия" - цитирам по памет една мисъл на Емили Дикинсън. Хайде, наздраве с едно какао за лошото време!
  • Първо ще ти благодаря и после ще те извиня, Чоно! И тук вали вече цял ден и цялата петъчна вечер! Доволството се подхранва от загадъчния пращящ огън в камината и едно горещо какао!)))
  • Таня, ако знаеш само какъв дъжд пердаши над Ст. Загора от няколко часа! И както обичам студа и лошото време, ми идва да грабна химикала и да извъртя нещо за късната есен на едно доволство(това е твой израз)! Извини ме, че ти се натресох отново, но ми е навик да си препрочитам нещо, което ми е харесало!
  • Благодаря, Венета! Аз също не обичам студа и зимата, но те имат свой чар и са сезони на тъгата...Любовта също има свои сезони, които я правят толкова неповторима...
  • Есента не е моят сезон - включително и по причина на това, че лятото си отива, а идва зимата. Но все си повтарям: кълновете на пролетта се залагат в най-студените есенни дни. Сигурно и с любовта е същото. Хубави стихове - образи, чувства, песенност. Поздрави!
  • Зимата на нашето...доволство, тогава да е, Чоно!
    Есенна, малко тъжна, но красива, Гаврил!
    Благодаря, че се отбихте!
  • Красива картина от емоция!
  • Есента умее не само да погребва листа, но пък се задава зимата, зимата, която не винаги предизвиква недоволство(без да визирам "Зимата на нашето недоволство", разбира се)!
    Привет, Таня!
Предложения
: ??:??