Нашата есен

Поэзия » Любовная

1.3K 2 15

Нашата есен

Старото злато на нашата есен

дава надежда за топлина,

аз се загръщам с теб като с песен,

след лятото дълго, отнело страстта.

Птиците вече не пеят в гората,

есенен дъжд ръси брега,

слънцето вече не гали косата ми,

вятърът тъжно свири с уста...

Колко са много мечтите ни, помниш ли,

чакат ли нашето днес и сега,

колко са дълги без обич и дните ни,

колко целувки умират в нощта...

Аз те обичам, но есен затрупа

със златни, но мъртви листа любовта,

аз те копнея, но бялата зима,

ще стопли ли с огън самотни сърца...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sani-ti (Таня Иванова)

Сезоните вътре в нас и отвън, са кръговрат незаменим!
Радвам се, че хареса, Мина! Благодаря!

2015-12-16T17:49:51+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Сезоните вътре и отвън, ни карат да чувстваме и творим!
Харесах!

2015-12-16T09:24:38+02:00
sani-ti (Таня Иванова)

Рая! Старото злато става все по-ценно с времето, дори е безценно! Сърцата ни са златни и не защото са получавали, а са раздавали и давали обич, огън и красота, и никога не са се щадили! Да, тъжна е есента, есента на нашата обич, макар и красива...
Благидаря ти, че се отби!

2015-12-08T19:27:32+02:00
RaiaVid (Радка Видьова)

Прекрасен стих. Есенна изповед. Въпреги тъгата, есента е красива! Не случайно я наричат златна., златни са и сърцата ни вече - трябва и да ги щадим и да ни благодарят за тях и деца и внуци. Позлатени са и косите ни, че са събирали златни листопади за душите ни. Все още слънце и топлинка сме съхранили в себе си и много любов, разбира се!

2015-11-30T16:06:03+02:00
sani-ti (Таня Иванова)

Ева!

2015-11-28T17:12:13+02:00