Nov 26, 2015, 9:22 PM

Нашата есен

  Poetry » Love
1.3K 2 15

                         Нашата есен

 

     Старото злато на нашата есен

     дава надежда за топлина,

     аз се загръщам с теб като с песен,

     след лятото дълго, отнело страстта.

 

                    Птиците вече не пеят в гората,

                    есенен дъжд ръси брега,

                    слънцето вече не гали косата ми,

                    вятърът тъжно свири с уста...

 

     Колко са много мечтите ни, помниш ли,

     чакат ли нашето днес и сега,

     колко са дълги без обич и дните ни,

     колко целувки умират в нощта...

 

                    Аз те обичам, но есен затрупа

                    със златни, но мъртви листа любовта,

                    аз те копнея, но бялата зима,

                    ще стопли ли с огън самотни сърца...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сезоните вътре в нас и отвън, са кръговрат незаменим!
    Радвам се, че хареса, Мина! Благодаря!
  • Сезоните вътре и отвън, ни карат да чувстваме и творим!
    Харесах!
  • Рая! Старото злато става все по-ценно с времето, дори е безценно! Сърцата ни са златни и не защото са получавали, а са раздавали и давали обич, огън и красота, и никога не са се щадили! Да, тъжна е есента, есента на нашата обич, макар и красива...
    Благидаря ти, че се отби!
  • Прекрасен стих. Есенна изповед. Въпреги тъгата, есента е красива! Не случайно я наричат златна., златни са и сърцата ни вече - трябва и да ги щадим и да ни благодарят за тях и деца и внуци. Позлатени са и косите ни, че са събирали златни листопади за душите ни. Все още слънце и топлинка сме съхранили в себе си и много любов, разбира се!
  • Ева!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...