Дъждът с аромат на липа отдавна е само мираж;
Сега само слънцето грее жестоко.
Земята е застлана с орехи,
а чукът в дясната ми ръка ги превръща във вселени.
Безброй много миниатюрни светове,
населени с такива като нас - търсещи.
Аз виждам една галактика - малка, но не тясна,
непозната, но не чужда, някак уютна.
Да, аз намерих галактика, там между счупените орехови кори,
галактика точно като за нас.
Чакам те да дойдеш, ще дойдеш ли?
А там вятърът носи свежия дъх на морето, ...