15 oct 2007, 14:26

Нашата любов

  Poesía
1.2K 0 4


Отричана милион, безбройни пъти,
забравяна на прага на съдбата
сега тя проси там, на кръстопътя,
за твоето сърце, за свободата.
Раздирана от бури и стихии,
задирана от чужди й мъже,
разкъсана, самотна и разбита,
търсеща спасително въже...

Сега е там - тя плаче унижена,
изстинала, забравила добро.
Кажи ми ти, това ли преди време
бе нашата объркана любов?

-------
Излъгана
в очите ти поглеждам,
че те разкриват твоята измама.
Сега проглеждам,
чак сега проглеждам!
и виждам, че във тях ме няма...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Горяна Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...