Нашата любов
Отричана милион, безбройни пъти,
забравяна на прага на съдбата
сега тя проси там, на кръстопътя,
за твоето сърце, за свободата.
Раздирана от бури и стихии,
задирана от чужди й мъже,
разкъсана, самотна и разбита,
търсеща спасително въже...
Сега е там - тя плаче унижена,
изстинала, забравила добро.
Кажи ми ти, това ли преди време
бе нашата объркана любов?
-------
Излъгана
в очите ти поглеждам,
че те разкриват твоята измама.
Сега проглеждам,
чак сега проглеждам!
и виждам, че във тях ме няма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Горяна Панайотова Всички права запазени
