Oct 15, 2007, 2:26 PM

Нашата любов

  Poetry
1.2K 0 4


Отричана милион, безбройни пъти,
забравяна на прага на съдбата
сега тя проси там, на кръстопътя,
за твоето сърце, за свободата.
Раздирана от бури и стихии,
задирана от чужди й мъже,
разкъсана, самотна и разбита,
търсеща спасително въже...

Сега е там - тя плаче унижена,
изстинала, забравила добро.
Кажи ми ти, това ли преди време
бе нашата объркана любов?

-------
Излъгана
в очите ти поглеждам,
че те разкриват твоята измама.
Сега проглеждам,
чак сега проглеждам!
и виждам, че във тях ме няма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Горяна Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...