20 mar 2010, 15:59

Нашата любов

  Poesía
828 0 2

 Влюбена съм в него,

обичам го дори,

но никой не разбира,

че мен ме боли.

 Не мога да излизам,

да го виждам аз със дни.

 Боли ме от тъгата,

сърцето плаче, запомни.

 Той иска да е с мене,

но страда от дни,

душата му ранена

със часове крещи.

 Ела, любов, при мене,

ръката моя ти хвани

и, моля те, прости

за обстоятелствата.

Обичам те,  СКЪПИ, помни”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Все пак това са ми едни от пъврите происведения... всяко ново начало е трудно а и съм едва на четиринадесет
  • Виждам, че е излязло от сърцето ти, но все пак чети, чети и едва това пиши - не е достатъчна само рима!
    Дерзай, защото вярвам, че можеш!
    И ще очаквам - с най-добри намерения!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...