Mar 20, 2010, 3:59 PM

Нашата любов

  Poetry
823 0 2

 Влюбена съм в него,

обичам го дори,

но никой не разбира,

че мен ме боли.

 Не мога да излизам,

да го виждам аз със дни.

 Боли ме от тъгата,

сърцето плаче, запомни.

 Той иска да е с мене,

но страда от дни,

душата му ранена

със часове крещи.

 Ела, любов, при мене,

ръката моя ти хвани

и, моля те, прости

за обстоятелствата.

Обичам те,  СКЪПИ, помни”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Все пак това са ми едни от пъврите происведения... всяко ново начало е трудно а и съм едва на четиринадесет
  • Виждам, че е излязло от сърцето ти, но все пак чети, чети и едва това пиши - не е достатъчна само рима!
    Дерзай, защото вярвам, че можеш!
    И ще очаквам - с най-добри намерения!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...