Mar 20, 2010, 3:59 PM

Нашата любов

  Poetry
824 0 2

 Влюбена съм в него,

обичам го дори,

но никой не разбира,

че мен ме боли.

 Не мога да излизам,

да го виждам аз със дни.

 Боли ме от тъгата,

сърцето плаче, запомни.

 Той иска да е с мене,

но страда от дни,

душата му ранена

със часове крещи.

 Ела, любов, при мене,

ръката моя ти хвани

и, моля те, прости

за обстоятелствата.

Обичам те,  СКЪПИ, помни”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Все пак това са ми едни от пъврите происведения... всяко ново начало е трудно а и съм едва на четиринадесет
  • Виждам, че е излязло от сърцето ти, но все пак чети, чети и едва това пиши - не е достатъчна само рима!
    Дерзай, защото вярвам, че можеш!
    И ще очаквам - с най-добри намерения!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...