20 мар. 2010 г., 15:59

Нашата любов

829 0 2

 Влюбена съм в него,

обичам го дори,

но никой не разбира,

че мен ме боли.

 Не мога да излизам,

да го виждам аз със дни.

 Боли ме от тъгата,

сърцето плаче, запомни.

 Той иска да е с мене,

но страда от дни,

душата му ранена

със часове крещи.

 Ела, любов, при мене,

ръката моя ти хвани

и, моля те, прости

за обстоятелствата.

Обичам те,  СКЪПИ, помни”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Все пак това са ми едни от пъврите происведения... всяко ново начало е трудно а и съм едва на четиринадесет
  • Виждам, че е излязло от сърцето ти, но все пак чети, чети и едва това пиши - не е достатъчна само рима!
    Дерзай, защото вярвам, че можеш!
    И ще очаквам - с най-добри намерения!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...