20 мар. 2010 г., 15:59

Нашата любов

827 0 2

 Влюбена съм в него,

обичам го дори,

но никой не разбира,

че мен ме боли.

 Не мога да излизам,

да го виждам аз със дни.

 Боли ме от тъгата,

сърцето плаче, запомни.

 Той иска да е с мене,

но страда от дни,

душата му ранена

със часове крещи.

 Ела, любов, при мене,

ръката моя ти хвани

и, моля те, прости

за обстоятелствата.

Обичам те,  СКЪПИ, помни”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Все пак това са ми едни от пъврите происведения... всяко ново начало е трудно а и съм едва на четиринадесет
  • Виждам, че е излязло от сърцето ти, но все пак чети, чети и едва това пиши - не е достатъчна само рима!
    Дерзай, защото вярвам, че можеш!
    И ще очаквам - с най-добри намерения!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...