Hathor (Геновева Симеонова) Hathor (Геновева Симеонова)
32 461
23 abr 2020, 0:20

Нашата пролет

752 1 1

Когато на пръсти пристъпи и тя -

онази, която отдавна не чакаш,

защото белее вече кичур коса,

защото в съня си редовно пропадаш...

Защото си търсил с' запалена свещ

всяка нощ и осъмвал си буден

с мъжки плач, скрит, пронизал сърцето с' свинец,

за жената красива и блудна...

Всеки ден си осъмвал, защото така

си орисан да търсиш жената.

Тя осъмва в дома си, отново сама,

ти - на другия край на земята...

И когато незнайно почука отвън -

не съдбата, а нашата пролет...

Остави да разцъфнат две цветни лехи

и се радвай на птичия полет.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0