Нашата пролет
749
1
1
Когато на пръсти пристъпи и тя -
онази, която отдавна не чакаш,
защото белее вече кичур коса,
защото в съня си редовно пропадаш...
Защото си търсил с' запалена свещ
всяка нощ и осъмвал си буден
с мъжки плач, скрит, пронизал сърцето с' свинец,
за жената красива и блудна...
Всеки ден си осъмвал, защото така
си орисан да търсиш жената.
Тя осъмва в дома си, отново сама,
ти - на другия край на земята...
И когато незнайно почука отвън -
не съдбата, а нашата пролет...
Остави да разцъфнат две цветни лехи
и се радвай на птичия полет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
