Когато на пръсти пристъпи и тя -

онази, която отдавна не чакаш,

защото белее вече кичур коса,

защото в съня си редовно пропадаш...

Защото си търсил с' запалена свещ

всяка нощ и осъмвал си буден

с мъжки плач, скрит, пронизал сърцето с' свинец,

за жената красива и блудна...

Всеки ден си осъмвал, защото така

си орисан да търсиш жената.

Тя осъмва в дома си, отново сама,

ти - на другия край на земята...

И когато незнайно почука отвън -

не съдбата, а нашата пролет...

Остави да разцъфнат две цветни лехи

и се радвай на птичия полет.