Hathor (Геновева Симеонова)
32 461

23 апр. 2020 г., 00:20

Нашата пролет

Поэзия » Любовная

756 1 1

Когато на пръсти пристъпи и тя -

онази, която отдавна не чакаш,

защото белее вече кичур коса,

защото в съня си редовно пропадаш...

Защото си търсил с' запалена свещ

всяка нощ и осъмвал си буден

с мъжки плач, скрит, пронизал сърцето с' свинец,

за жената красива и блудна...

Всеки ден си осъмвал, защото така

си орисан да търсиш жената.

Тя осъмва в дома си, отново сама,

ти - на другия край на земята...

И когато незнайно почука отвън -

не съдбата, а нашата пролет...

Остави да разцъфнат две цветни лехи

и се радвай на птичия полет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0