24 mar 2006, 19:12

НАШАТА ПЪТЕКА

  Poesía
1.3K 0 18

               Нашата пътека


Подари ми небе, огряно с милиони звезди,
не осеяно с облаци - тежко олово,
нека срещаме пречки, нека даже боли,
но сърце до сърце нито вик да отроним, ни слово ...

Подари ми късче земя - не със рози засята,
а оголена, зееща - празна пустиня,
нека сами да засеем, с капки обич полята,
най-красивата цветна градина ...

Подари ми  нe път - широк и безкраен,
а малка, извита на нейде пътека,
нека стъпки в пръстта сами издълбаем,
да вървим устремени, където до днес 
                                  не е стъпвал човекът!

16.03.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...