НАШАТА ПЪТЕКА
Нашата пътека
Подари ми небе, огряно с милиони звезди,
не осеяно с облаци - тежко олово,
нека срещаме пречки, нека даже боли,
но сърце до сърце нито вик да отроним, ни слово ...
Подари ми късче земя - не със рози засята,
а оголена, зееща - празна пустиня,
нека сами да засеем, с капки обич полята,
най-красивата цветна градина ...
Подари ми нe път - широк и безкраен,
а малка, извита на нейде пътека,
нека стъпки в пръстта сами издълбаем,
да вървим устремени, където до днес
не е стъпвал човекът!
16.03.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
