14 nov 2005, 18:28

Нашата стихия

  Poesía
1.2K 0 0

Нашата стихия

Ангелски гласове сме ние
и няма да го крием.
Песента е нашата съдба,
нашите радост и мечта.

С нея покоряваме върхове,
гоним бурни ветрове.
Тя е нашата стихия-
даваме ти я, вземи я!

Щом я чуеш ти завчас,
ще се влюбиш и във нас,
ще си кажеш - "Виж ги ти,
прекрасни са и толкова добри!"

А ние даряваме песента,
с любов, от сърце и душа.
На всеки, който я обича,
щастие му тя зарича!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Томицина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...