Nov 14, 2005, 6:28 PM

Нашата стихия

  Poetry
1.2K 0 0

Нашата стихия

Ангелски гласове сме ние
и няма да го крием.
Песента е нашата съдба,
нашите радост и мечта.

С нея покоряваме върхове,
гоним бурни ветрове.
Тя е нашата стихия-
даваме ти я, вземи я!

Щом я чуеш ти завчас,
ще се влюбиш и във нас,
ще си кажеш - "Виж ги ти,
прекрасни са и толкова добри!"

А ние даряваме песента,
с любов, от сърце и душа.
На всеки, който я обича,
щастие му тя зарича!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Томицина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...