14.11.2005 г., 18:28

Нашата стихия

1.2K 0 0

Нашата стихия

Ангелски гласове сме ние
и няма да го крием.
Песента е нашата съдба,
нашите радост и мечта.

С нея покоряваме върхове,
гоним бурни ветрове.
Тя е нашата стихия-
даваме ти я, вземи я!

Щом я чуеш ти завчас,
ще се влюбиш и във нас,
ще си кажеш - "Виж ги ти,
прекрасни са и толкова добри!"

А ние даряваме песента,
с любов, от сърце и душа.
На всеки, който я обича,
щастие му тя зарича!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Томицина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...