23 may 2008, 14:12

Нашата сватба

2.1K 0 7

Аз ли съм това - на очите си сама не вярвам?

Във роклята бяла, под шифона, хастара...

Красива съм днес! Несравнимо красива!

Важна стъпка очаква ме - ще ставам твоя съпруга!

 

Оглеждам се плахо - за последно съм вкъщи,

мама във ъгъла очите си бърше,

татко изнервен през стаите влиза, излиза,

а гостите чакат - булката искат да видят!

 

В огледалото пак се поглеждам -

така съм засмяна! Любовта ме облива отвътре,

а слънцето вънка пламнало жули -

сватбеният ми ден ще бъде без сянка!

 

Нека да е светло, нека да ни топли!

Днеска аз ще съм принцеса! Моят принц

към мене идва - ето, чува се в далечината

припева на сватбени тромпети!

 

Край мене мама суети се - време е и булото да сложим,

татко приближава - с радостни сълзи във очите си,

в тази булка - в мене цялата,

те двамата слели са в едно мечтите си.

 

Ето го мъжът ми (бъдещият мъж!), иде вече да ме взима,

с тон сериозен, но със тръпка жива, на прага обещава :

- За моята любима (бъдещата ми жена), всичко ще направя,

цял живот - ви обещавам - ден след ден, да е щастлива!!!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Честито !
  • Много красив и светъл стих за един от най-хубавите моменти в живота на всяка жена
  • романтично и нежно
  • Всички булки са прекрасна, миличка! А и аз работя в Дом на младоженците и всеки ден си ги гледам и им се радвам И ти ще си прекрасна, мила Марти убедена съм С обич за теб
  • И на мен, да сме живи и здрави, някога ми предстои, но е хубаво да си го представям! Благодаря ви! Прегръдки! Ани, вярвам, че си била приказна булка!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...